...като птица в тъмното небе...
Тъмно е небето,тъжно!
Навярно пак ще завали!
Пак ще се разкъсва на парчета
огнени от мълнии... И ще страда,
ще пролива сълзи!
Нямам право да заплача!
Трябва да притихне... И когато
всички са заспали, и дори
небето се е изваляло...
Тихичко на пръсти да пристъпя,
да изляза на балкона и тогава...
Гледайки небето след дъжда,
да въздъхна под небето пусто...
И да капят във ръцете ми сълзи,
като струйчици светени.
И омити двете ми ръце,
осветени от очите да политнат,
като птица в тъмното небе...
И тогава, зная, ще засветят
като две звезди, моите криле!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джейни Тод Все права защищены
