24 янв. 2006 г., 20:46

Клошар

121 0 16
КЛОШАР Затвори очи, най-сетне! Не разбираш ли – това е краят! Не се бори, не страдай – в живота ти смисъл няма. Защо агонизираш още, вкопчен в жалкото си съществуване? Не се мъчи, не дишай – какво ти даде този свят? Една ръждясала количка, куп картони, обелка от салам, мухлясал хляб... Обиди, присмех, съжаление, погнуса, унижение... И мечти за бъдещето светло. Ето, то дойде – не можеш ли да го усетиш? Не плачи, не мисли – умри, най-сетне!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Доста хладнокръвно е, но не сятам че е за 2
  • Благодаря ти за Е-маила! Както предполагах, положителна 6-ца!Продалжавай
  • Ето може би още една 6-ца! Само, че...??? На мен ми звучи по-скоро като КОМАНДА НА ГЕСТАПОВЕЦ!!! Аз мисля, че ти си го написала по-скоро като ПРОТЕСТ, с добро СЪРЦЕ, срещу положението на тези НАИСТИНА НЕЩАСТНИ ХОРА! Може би се мъчиш да влезнеш "самата" ТИ под кожата на тези хора и да реагираш ТИ на това тяхно "състояние", наречено-Живот, НО... пак не е РЕАЛНО! ЧОВЕК ТРУДНО СИ ДАВА ЖИВОТА! То е най-скъпото което ПРИТЕЖАВАМЕ! Ситуацията е реалистично описана, МОМЕНТА ПРЕДИ СМЪРТА - НЕ Е!!! Едно трябва да знаете - СИРОМАХА най-трудно се разделя с живота... ТОЙ ИМА САМО НЕГО!!! !!! !!! Сега няма да пиша оценка, мило момиче това ми е:"ivaylo1959@abv.bg", пощата - очаквам отговор с какво чувство е написано: НЕПРИЯЗЪН или МИЛОСТ, за да определя окончателно оценката си!!! иво П.С. Вътре не намерих и ДУМА за МИЛОСТ, СЪЖАЛЕНИЕ - ПОМОЩ!!! Защо? Само ПЕСИМИЗЪМ... ?
  • Ужасно е
  • Наистина много "тежко" казано, но ми харесва! Подкрепям мнението на Ивайло Атанасов!