Кога, защо,какво и как
Да залюлеем слънцето във люлка,
небето да поканим на обяд,
тревата да превърнем във рисунка,
земята- в сладък течен шоколад.
Със жабите да крякаме щастливо,
реката да завържем на букет,
да шепнем във очите боязливи,
на теменужка, дружески привет.
Събрали мед с пчелички работливи,
пораснали на ръст до скален връх,
и пещера в шепите си скрили,
погалили без страх дъждовен гръм,
по езерни води да ходим боси,
роса да пием като жаден цвят,
и да сме живи: никакви въпроси
кога, защо, какво и как.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Филипова Все права защищены
добре дошла тук!