Когато...
Когато падне мрака и<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
лунен лъч свенлив
прилепне към стената,
когато ти задъхана
към мен пристъпиш,
тогава изпепеляващи
пожари в нас избухват
и чакат своето гасене...
Когато се усмихнеш
и ме погледнеш мило,
когато ме помилваш
с горещите си длани,
тогава знам, че истински
живея и ще бъде вечен
мигът на нежността ни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Кабакчиев Все права защищены
