ria (Гергана Иванова) ria (Гергана Иванова)
35
9 авг. 2006 г., 19:50

Когато облаците ме повикат

163 0 38
Когато облаците ме повикат,
едно от мене искам да ви кажа...
Вдигнете ме високо, към звездите,
че приживе прегръщам все паважа...

Със белоснежна роба облечете,
че ката ден все черно ме сподиря...
И, моля ви, цветя не ми носете...
Сложете химикал и лист хартия...

Когато облаците ме повикат
поръчайте ми кабрио-каляска...
Широка и без покрив, ако питат...
Че гарсониерата ми беше тясна...

Не искам надписи и дивитини...
Кога родена е...Къде почива...
Два реда стигат ми, ала любими:
Ти в нашите сърца си вечно жива...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • мария_ред (Мария)
    мария_ред (Мария)
    ГЕРИ МОЛЯ ТЕ ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ПИШЕШ!НИЕ ТВОИТЕ ИСТИНСКИ ПОЧИТАТЕЛИ ГО ЗАСЛУЖАВАМЕ!ПОЗДРАВИ ОТ МЕН
  • изи (Лазарина)
    изи (Лазарина)
    За да остане един човек "в нашите сърца вечно жив" трябва да го заслужи.Заради което се бори цял живот.Малка съм още и не съм се изправяла изцяло срещу живота,но се надявам (то какво друго остава)да остана в нечие сърце вечно жива.Аз просто търся. таланта,който ти си открила.
  • Alkariel (Деси)
    Alkariel (Деси)
    Браво!Социалното измерение е вплетено чудесно и нещата са казани без ненужни думи.Семпло и трогващо!
  • hubavka (Жана Китова)
    hubavka (Жана Китова)
    Браво, Рия! Неповторима си!
  • ria (Гергана Иванова)
    ria (Гергана Иванова)
    Ще ви напиша една чужда мисъл, която за съжаление не знам на кого е:"Артистът диша от аплодисментите на публиката..."Благодаря ви, приятели, за аплодисментите...Каквото и да кажете, ще бъде чест за мен...Аз съм искрена с вас, знам, че и вие ще сте искрени с мен. Когато заслужавам- плюйте ме...Аз не съм свикнала на добри думи, но зная, че никога хора на изкуството няма да ме подведат...