8 янв. 2005 г., 01:36

Когато щастието си отива

505 0 20

Когато щастието си отива,
не винаги вали проливен дъжд,
не винаги е есен - пуста,сива,
не винаги от мъка ставаш луд.
Когато щастието си отива,
не винаги заплакваш със сълзи..
но винаги, но..винаги ти идва
със ярост да крещиш отново ти!
Не винаги, не винаги това го можеш...
Понякога..със болка на уста
изричаш монотонно:"Хайде,сбогом."
Приветливо посрещаш пак тъга.
Когато щастието си отива,
настъпва болка, даже пустота
и цялата земя е сякаш крива,
защото..щастието си тръгва с утринта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Владимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • когато щастието си отива...тъжно,но красиво стихотворение!
  • много ми харесва наистина има чувство сякаш е преживяно...
  • хубаво,въпреки тъгата която навява.
  • Красиво е ...
  • ...и не ти остава нищо друго,освен да го оставиш да си иде...нали и То търси своето щастие.Казваш си поредното разминаване..поредната болка..
    Нека са по-малко болките ти!!