Комична е трагедията
Комична е трагедията
----
Идилия семейна
се вие в лирики безброй...
Макар и ненадейно
ще репликирам бурния покой,
ала с едно съмнение:
Лиричността
дали пък не е отражение
на вечността
във наш'те отношения?
Проблемите се сипят
като проза,
ден след ден радостите ни отлитат.
Там където търсим ний отмора,
там комичнотo с трагедията се оплита.
Ела Софокъл и ни виж.
Що за чyдо е това?
Трилогията вечна ли
реди безчетни стъпала?
Проблемът не е там.
Дали в калта лекуваш стави
или решил си сам
в калта да се оставиш.
Домът на всеки
не строят ни Омир, даже не Кавафис.
Домът е между двете преки:
Това, което искаш, и това, което ще забравиш.
Живеем уж различно,
а всеки е еднакъв май,
стреми се от другите комично,
да има славен край.
А славим ние тези,
които правят ни добро,
на които възпяваме живота,
изпълнен с трудности, трагедии и зло.
В стремежа си да бъдем
по - добри
забравяме че сме еднакви,
целият свят, та дори и ти.
Но няма по-страшно
от безнадеждния слепец,
който слави всички,
за да бъде големец.
От него и дяволът куршyм си лее,
че не знае по - голям идиот,
и той не би могъл да проумее,
макар роден е кат' греховен плод.
Трагична е вечната шега,
смееш ли се прекалено,
започва да боли,
и забравяш вече, че всичко е игра...
на коварната шега.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ева Иванова Все права защищены
