Копнеж
А как хубаво беше! –
стихийно безвремие от смях и надежди,
нестихващи блянове и любовни копнежи.
Мигове чакани - очарователни, нежни
и блянове - истински, чувствени, вечни
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
А сега –
Така безумно студено е!
Сиво, измислено, стъклено време!
А как искам отново усмивка да даря на деня! –
и да си върна света от емоции,
който безмълвно изчезна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деяна Все права защищены
