Копнеж
Копнеж
Когато слънцето изгрява
със страстна ярка светлина...
Когато лунната поява
разлива нежност и тъга...
Когато звездните прозорци
откриват ми невидими неща
и в непознати тайнствени минути
се сливат утрото с нощта...
Тогава тъжна необятност
прегpъща искащо сърце,
като безкраен плащ от неизказаност,
и в транс разгръщат се криле...
Тогава разширяват се зениците
и като свещи във мъгла
със страх сред облаците скитат се,
за да открият светлина!
Така и аз във миг безвремие
претърсвам цялата земя,
за да открия светещите стъпки
на пътя, греещ с любовта...
И чака в мен така, задъхано,
онази огнена дъга,
която като гръм от вечното
да преобърне с мен света!
Да ме повикат две очи горящи
и в погледа им времето да спре!
С една прегръдка две ръце пламтящи
да излекуват всички страхове!
Две устни болката ми да изпият,
със плам гнева да изгорят,
следите от обиди да изтрият
и спомена да заличат...
Тогава чиста, преродена,
ще се окъпя в слънчеви лъчи,
с очи, изпълнени с доверие,
ще уловявам звездните мечти...
Ще тръгна, окрилена, горда, смела,
на истина ще се опра,
като нощта в зората ще се влея,
за да открия любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виржиния Все права защищены
