Коварна съдба
Господи, кажи защо бе тъй коварен към нейната съдба!
Защо по този начин живота ти и пропиля?
Защо тъй съдбата е решила по този път да тръгне тя?
Мими казваше се тя-чиста,искрена,добра.
Весела,радостна,засмяна с усмивка на лице винаги посрещаше ни тя.
Защо тъй нелепо се получи живота бе пред нея.
Тя бе едно прекрасно цвете.
Никога с нищо тя никой не е нагрубила, винаги бе всеотдайна към всеки от нас.
Кой ще ни топли с усмивка,кой ще ни топли с добро сърце?
Мими я няма и това се усеща,но няма как това да променим.
Кажи ни сега, Господи, защо така постъпи излъга ни,изневери,мечтите нейни ти погуби,като ни я взе от този свят.
Сега се молим,плачем и искаме да си я върнем,но вече прекалено късно е нали?!
Защо ти ни взе нашата приятелка добра,тя бе мила и много добра,тя бе нашата по-голяма сестра,кажи ни сега кой ще радва нашите разбити сърца.
Но все пак ние винаги ще я помним, защото човек никога не умира, когато живее в сърцата на тези,които го обичат,а Мими винаги ще живее в нашите сърца!!!
Посветено на Мирослава Валериева Миронова от курортното градче Вършец
С обич:Радостина Димитрова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Баба Яга Все права защищены
