Красиво е небето...
Красиво е небето...Залезът,
е в тихата хармония...Кланям се,
пред теб-защото ти си слънцето,
погалило сребристите ми скули...-
Да прозвучи акорд!...Ти сложи пръстите
върху клавишите...И пианото проплака,
стените се простиха със картините,.
рисувани от някой, в ъгъла
се свякоха иконите...
И там, се срутиха надеждите,
че ти ще бъдеш моя, мога ли да стигна
без мен, отминали годините...
И да обещая...бъдеще?
Остава ми-небето...
Красиво, есенно и нежно...
В която аз съм лист,
отронен без посока .
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
12.10.2005
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены
