Красотата е въздушен плач
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Красотата е въздушен плач
Посвещавам този стих на човекът, който въпреки заобикалящата арогантност на реалността е запазил красотата в душата си.
С благодарност на Светослав Иванов!
Грозно е
да
мислиш
за болката си
и да я поставяш
пред очите на
тези,
които те обичат.
Отвратително е.
Ужасно е
да викаш
срещу
беззащитното
синьо небе
с упреци
и да просиш
с молбите си
милост и спасение.
Красотата
е въздушен плач
от паметта на душата -
едно спомняне
от мълчанието
на стъпките
по тревата -
в следите
на мравешкия път,
сред плашилата
в слънчогледовите ниви -
в маранята на умората,
в тихите капки дъжд
върху
жасминовите храсти -
в пчелата,
останала суха
под
горчивите листа на пелина.
В лекият вятър,
който
простира мост над нещата...
Моля, не поставяйте оценки!
04.09.2006
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Челси Все права защищены
