Краят на една пиеса
Краят на една пиеса<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
посветено на баба ми, актрисата Надежда Кирчева!
Разбираше че
няма да успее
и себе си
и другите да убеди,
че младостта
все още
в тялото живее -
духът,
когато уморено спи.
Безкрайно
много роли
изиграни
разсипани в нозете и
лежаха -
сред
стари реплики и нищо
в пролуките
от сянка се таяха.
Стопявайки се
в глухи хлипове
ликът й
с огледалото се кара,
през пътища от грим
препускащ –
отровата на времето
да обикаля.
Сърцето бие лудо
болката души -
съзнанието
есенно окапва,
застива гола самотата -
душата стича се прозрачна…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иво Все права защищены
