Кръв
Кръв капе от очите ми. Не сълзи, а алено червена кръв. Тя се сипе по
тъжните ми устни и гали бузите ми! Не сълзи, а парещо гореща кръв. Тя
изгаря моята душа, душата от която не остана ништо. А тя… кръвта… си капе.
Питам се: “Защо съм се родила лоша?” Защо? Уж думите добри не ми обягват и
с цялото си същество обичам всички. Понякога е истина не съм добър
събеседник, но никой не е идеален нали? С преливащи от нежност и любов очи
по глеждам всички.А те защо ме мразят? Кръв капе от очите ми. Не сълзи! А
кръв попиваща в лицето. Лицето, което така и никой не хареса. То попива
красивата и алена кръв жадно, защото това е единсвеното убаво нещо, което
му се е случвало. Кръв капе от очите ми. Не сълзи! Но кои ли го интересува,
че аз- не знам си там коя- потъвам в отчаяние и болка. Заливам е със кръв и
плача. За оня дето толкова обичам, че той поради туй ме мрази. А тя…кръвта
си капе… Като капки от дъждец ръми по моя образ. И колко е красива, как амо
ми говори.
“Лицето си объркала кръвчице. Не заслужава моето да те попива жадно,
защото аз обичам криво. Не така както другите обичат. Върви, облей ги тях,
когто им е мъчно.аз по-добре да си отида неокървавена. Така ще ме накажат
ти дето аз…аз…аз…обичах.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Илчева Все права защищены
