Късен сезон
Есента си капе <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
в унил листопад.
Няма златни паради –
умират мечтите,
като листове сиви
сред лихата смрад,
на размекнала тиня
и корени сити.
Дървета и корени –
проза и стих.
Сезони и време –
Земя и Вселена.
И хора –
човеци...
Животът е тих,
когато възпят е
в красива поема.
Ала не песните движат света –
когато на робът му дойде до гуша,
наместо звучно красиви слова,
тръба предпочита да слуша.
Но истини много
и много съдби
кръстосват се
плахи и боси.
В морето житейско
сред мъртви води,
назряват въпроси...
Въпроси:
Къде да се търсим?
Какво ще намериме?
Кога ще се срещнем
сред толкова истини,
човек със човека –
ръце да си стиснеме,
а после да тръгнем
в различни посоки,
щастливи и горди,
че просто сме
истински!Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены
