1 сент. 2006 г., 11:47

Лазурно синьо...

126 0 20

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

                                                               Лазурно синьо...

                                                             Небе замряло, сякаш миг,

                                                             се слял със вечност... Неподвижност!

                                                             Безкрай... без облаци и без мъгли...

                                                             Лазурно синьо... Чисто,

                                                             което в мен смирено диша.

                                                             В душата ми цветя,

                                                             искрят... искрят от багри

                                                             сред нежната трева,

                                                             където гасне в тишина

                                                             от мен оставената стъпка.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светослав Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Искрящ от нежност и красота стих!
  • Аз виждам нежна светлина,
    която вътре в тебе свети,
    от името, от твоята душа-
    ти целият си стих ,Поете!

    И мога да само да се поклоня,
    пред светлото ти слово и да кажа
    не ще угасне твоята следа,
    понеже във сърцата си я пазим!

    !!!




  • Твоите стъпки остават...остават следи стихове ти!
    Много е хубав!
  • Лазурен стих!
  • В душата ми цветя,
    искрят... искрят от багри
    сред нежната трева,
    където гасне в тишина
    от мен оставената стъпка.

    Докосва много!!!