Ледена кралица
В царица на греха ме короняса
съдбата като срещна ни с теб...
Тя твойто име произнесе,
душата моя беше само лед...
Царица станах и на твойта болка,
причината за нея бях отново аз...
обичах те и мразех те жестоко,
различно беше всеки ден и час...
Царувах над сърцето ти туптящо,
изпивах тялото ти с очи,
любов - "царуване" блестящо,
това, за всички бяхме аз и ти...
Превърнахте в цар на мойта страст,
за тебе тя единствено гореше,
дори с царската ми власт,
все нещо ставаше и ме болеше...
Така превърнах се в царица на тъгите,
и търсех в тях, аз своята утеха...
придворни бяха ми сълзите,
над тебе денонощно бдяха...
Вървяха с тебе по пътеки,
и диреха едно загубено сърце....
царицата с въздишки леки,
сълзите бърсеше от своето лице...
След време те превърнаха се в скреж,
а тя превърна се в ледена кралица,
без своя цар - лъжливия младеж,
замръзна най-внушаващата птица...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирина Все права защищены
Много е хубаво!
