Лекари, бели престилки....
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Лекари, бели престилки…Коридори, изпълнени с болка
Мирише на болест и бедност…Като паяк облещен
страхът наднича от всяка скамейка
- старци,
деца,
жени и
скотове.
Болни и зли, дрипави, жалки…
Очите им трепкат и плачат, и молят за милост.
Стените са бели, и стерилни до блясък.
И аз съм до тях, и аз съм сред тях…И съм никой.
Еднакво наказан, и страдащ и молещ...
Впил поглед в ангела с бяла престилка.
По коридорите разпятие няма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены
