Летя като река...
Душата ми като забравена река
сред върхове
и пустош сива
препуска експлузивно
без да спре
и търси жадните ти
устни.
Извива се
изящно и красиво,
целувана
от слънчеви лъчи.
И тича като синекоса
самодива -
към теб.
И няма никога да спре.
Летя като река...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Спасова Все права защищены
