Липсваш ми
Липсваш ми
Ръцете ми,още те помнят.
Помнят всяка подробност от теб.
Бедрата ти дълги ... Помня ги още.
Меката копринена кожа.
Извивката нежна на шията,
порозовялото от целувките малко уше.
Косата ти помня ...
С аромат на любов.
Ръцете ми,помнят ръцете ти – на ангел криле.
Раменете нежни – даряваха ми небе.
И двете,пармени златни – твоята заоблена същност,
разпалваща ласките - огнени.
Помня ги.
Родили дуета ни,от възвишени стонове,
на задоволени копнежи.
Господи! Нека всичко,тъй да запомня!
Очите ми още,твоите помнят.
Как в тях потъвах безкрайно
и дъното опитвах да стигна.
Но не намерил сърцето ти.
Помня...
Отново се връщах.
И пак,и пак. Любени-влюбено.
Аз и Ти. До изнемога.
Не помня само накрая,прошепна ли ми?
Обичам те!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анастас Анастасов Все права защищены
