Лудост

Отново мракът ме обхваща,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

и насълзява моите очи.

Отново лудост ме прихваща,

щуро пак тупти съцето ми.

Крещи душата, че не иска

да живее повече така.

Крещя и аз, и аз не искам

да чувствам повече тъга.

Поглеждам аз край мен -

навсякъде тъма.

Нима съм пак във плен

на собствената си тъга?

Нима ще нямат край сълзите,

писъците и разбитите мечти?

Нима ще няма някой,

който да ме утеши?

Нима ще бъда пак сама,

без капчица любов?

Нима ще бъде недочут

последния ми зов?

Затварям аз очи

и отварям ги веднага.

Пред мен желязото блести

да излекува тежка рана.

Избавление ли е смъртта

или поредната измама?...

Ще излекувам ли скръбта

на моята душа одрана,

от злобни нокти и лъжи,

растящи от моите сълзи.