10 июн. 2004 г., 15:36

Луната

166 0 0
Май луната нещо ми влияе... Всяка нощ ме кара да мечтая... Като нежна ласка тя стои смълчана и говори само със лъчи от слама... Във небето лудо тя играе и ми пее във неземна гама... А когато дойде утрото най-сетне в мен се крие и ми шепне...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии