15 июл. 2006 г., 10:56

ЛЮБОВ

114 0 12
Тъй дълго те сънувах и чаках,
и днес уплашено потръпвам аз.
Като небе загадъчно и мрачно
простря криле над мене твойта младост.

Аз дето знаех хиляди пътеки,
с въздух чист и бистра долина,
ала вървя след теб със стъпки леки
с покровителство на влюбена жена.

И сякаш ме ориса зла магия,
изчезна моя смях и радостта,
и скръб в сърцето ми се свива,
като змия усойница ревността..

И трябва да призная удивено,
макар и да разбирам,че греша.
Безкрайността на цялата вселена
за мене е събрана в твоята душа.

Но,ако някога за миг открия,
насмешка в погледа суров,
аз ще намеря сили да разбия
веригата на своята любов.

ДЕС

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии