Любов, ти ли бе това?

Любов, ти ли бе това?

Адска Любов, горяща в рая,
по-силна е, когато е нередна.
Дим се вие от страстта безспирна,
по-сладка, по-жизнена, по-вредна.


Любов, ах ти, мъко нечовешка,
защо не ни забравяш?
Любов, ах ти, зверкиня неукротима,
защо на мен ръка подаваш?


Не исках аз от самотата
поглед да вдигна,
исках вечно сляпа да бъда,
ти очи ми даде и после ги задигна.


И говорят ти бурни мисли,
безспир, без воля и без глас,
а искат да ги чуеш
в човешкия си зов към всички нас.