25 июл. 2005 г., 00:09

Любовен сонет

241 0 16

 

                              

Обичаш ли ме толкова,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

за да преплуваш океани?

Обичаш ли ме, колкото

луната-земята?

А можеш ли без мен,

както не може нощта без своя ден

и морето без своя морски пясък?

Ти знаеш птиците,

които отлитат на юг,

но моля те, не си отивай и ти!

Не искам вечно да те чакам,

като корабокрушенец своя бряг,

 

защото вълните на моята любов

ще ме погубят

                         Писано в края на 2004та или  началото на 2005та

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нещо се запъвам.Не улавям ритъма и го чета малко трудно.Падам си по повече рима.Съжалявам, че коментара не е добър.
  • Даниела, мерси за коментара ти, ще се опитам да редактирам стихчето, все пак,аз все още се уча и приемам критики, особено от хора като теб, които пишат що годе добри стихченца.
  • Монка, какъв е смисълът на безсмислието, когато всичко е нищо и нищо е всичко?
  • Всеки харесва различни неща! Няма рима, но и не всички стихотворения имат... Аз знам такива стихчета, но без всякакъв смисъл. Ако нещо не ви харесва, пишете му 2. За мен няма никакво значение!
  • хей хей хей
    има значение разбира се