ЛЮБОВТА ЛИ Е САМО ПРИЧИНА...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Любовта ли е само причина
да бъда днес опустошен?
Навярно!
Та нали за нея трябват двамина,
а не виждам никой край мен.
Знае го тя и нехае.
Не знам защо е това –
бои се от чувството мое
или от злата мълва,
че ще бъде с човек,
който за нея само “Сега” е.
“Бъдеще” нейно не съзира у мен,
та само нали съм “почти зрял”
(нещо като “излишен парцал”).
Търси тя друг – по-млад,
с жилище празно и да бъде ерген.
При него навярно ще чака
вест от далечна страна
и, ако все още може,
тогава в отговор да реши:
“ Тръгвам! Животът е мой!
И... дано, най-после, това да е Той!”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Тодоров Все права защищены
"Двамина" е първото, което ми хрумна криво ляво да пасне по големина и звучене за "причина".
