Малко нощно стихотворение
Мъжът е взел нощта във шепа
и гали с поглед тъмното й тяло.
Очите му гръдта й греят със възхита,
по облия корем се спускат бавно
и в сластна изнемога спират.
Полегнала на хълбок,запотена,
нощта с мъжа прелюбодейства...
А чаткат тънки токчета зад ъгъла.
Убиецът на чувства приближава.
и гали с поглед тъмното й тяло.
Очите му гръдта й греят със възхита,
по облия корем се спускат бавно
и в сластна изнемога спират.
Полегнала на хълбок,запотена,
нощта с мъжа прелюбодейства...
А чаткат тънки токчета зад ъгъла.
Убиецът на чувства приближава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Здравка Маринова Все права защищены
