Мама. За последен път.
За последен път заплака мама.
Аз мълчах, преглъщайки сълзите й.
Като свършат всички разстояния
приближаването те убива.
Сухи са без нея дъждовете.
Тишина е всяко безразличие.
Любовта не беше за мъжете ми.
Мамо, за последен път обичам.
За последен път държа ръката ти.
За последен път те наранявам.
За последен път съм дъщеря ти.
Първото. Последно преброяване.
Тръгнаха си чуждите роднини.
Гостите. Приятелите. Всички.
Мама е последната стотинка...
Плащам си със нея. За обичането.
Аз мълчах, преглъщайки сълзите й.
Като свършат всички разстояния
приближаването те убива.
Сухи са без нея дъждовете.
Тишина е всяко безразличие.
Любовта не беше за мъжете ми.
Мамо, за последен път обичам.
За последен път държа ръката ти.
За последен път те наранявам.
За последен път съм дъщеря ти.
Първото. Последно преброяване.
Тръгнаха си чуждите роднини.
Гостите. Приятелите. Всички.
Мама е последната стотинка...
Плащам си със нея. За обичането.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены
