5 авг. 2006 г., 08:44

Мария е душата...

125 0 24

“Душата ми се казваше Мария”

                         Лилия Радоева

 


Обичайте ме. Аз съм съвършена.
Родих ви Бог. Не ми благодарете!
Аз мога да съм гордата смирена.
Мария е душата ми. Простете й.

Измислили сте хищната омраза.
(ако намразиш, значи си обичал)
И щедростта прилича на опасност.
А кръста е висок, за да се вижда.

И гарваните имат свои плюсове.
Очите ми кълват. Забравят веждите.
Мегаломан е всеки земен трус,
разклатил първа страница на вестника.

Сърцето си раздавам – като агне.
След постите с любов да ви засити.
Нощта е намерение за пладне.

Родих ви Бог. Дано да ми простите.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Умна жена!Гордея се,че си българка.
  • Пинч, този стих влезе в душата ми. Не го чета за първи път. Ще го чета още много! Прекрасна си!
    Топла прегръдка от мен!
  • поздрав*

    Мария))
  • Сърцето си раздавам – като агне.
    ...
    и после боли.

    Но срещам и много хора, за които си струва да си дадеш сърцето.
    Благодаря ви, приятели!*
    прегръщ*
  • И трите са много дълбоки, Павлина... има и емоция, чувственост и философия в стиховете, а това е истински достигащата поезия. Поздрави! Вестин