МЕЧТАНИЕ
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Вечерна тишина. И тъмнина. Покой.
Оставям във очите ми луната
да плъзга сребърна пътека.
Да можех в този миг да те погаля...
И да помълчим, отгоре стихнали звездите
да шепнат звън и ехо-твоето име
да плъзга кроткият вечерен вятър.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены
