Мислих си
Мислих си,че не ще изпитам чувства такива вече,
мислих си,че любовта за мен изчезна надалече,
мислих си,че всичко в мен е опустяло..
от последния път,когато на любов
сърцето се бе отдало!
Мислих си,че повече чувства не ще усетя,
че повече не ще бъда щастлива
и че повече в кладата на любовта не ще горя...
но ето дойде време,когато за мен отново слънцето изгря!
Изгря..но рано или късно пак залезе,
отново любовта в мен влезе и излезе,
отново сърцето бе лошо наранено
и на безброй парченца раздробено!
Отново в мен отседна самотата
и останах сама в тъмнината,
отново станах ледено студена
и от живота някак си пак бях уморена!
Защо с мен винаги се получава така,
защо любовта не е създадена за мен сега,
защо сякаш някой ме е проклел
и щастието за мен някак си е отнел!
Мислих си,че този път ще е различно,
всичко изглеждаше толкова прилично,
но изведнъж появи се дявола в мрака
и разби мечтите ми за любовта и светлината!
И все пак явно любовта не е за мен,
но нахлува като вихър буен,
и не мога..а може би не искам да се отърва,
от този вихър любовта!
Мислих си...вече може би няма значение,
просто искам и за мен веднъж
да има истинско любовно прегрешение,
сърцето щастливо да живее
и любовта над самотата да надделее!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Иванова Все права защищены
