Младост
През локвите със смях<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
отново ще притичвам
такъв, какъвто бях
преди да те обичам.
Писмото си любовно
на книжна лодка сгънах -
тежи като олово
от месеци безсъние,
от сбираната болка,
от дълги многоточия,
от остри препинателни
в сърцата ни насочени.
Дворци от водопади...
Ех, младост - как успяваш
на градските канали
дворцов блясък да придаваш?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Все права защищены
