Много си далеч
Много си далече
и пак те сънувах,
не издържам вече,
искам да те чувам.
Искам да ми шепнеш
думички неказвани
и вълшебни приказки
още неразказвани.
Да държиш в ръцете си моите ръце,
да се чувствам мъничка-пухено перце.
Да виждам в очите ти нежна магия,
голямата обич там да открия.
Далече си много,
някъде в ефира,
но сърцата сродни
и там се намират.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Евтимова Все права защищены
