Моето нищо
Нека да потъна в нищото,
за да забравя бъдещ ден.
Нека да потърся мнимото,
което е заровено във мен.
Ако пак те срещна в болката,
залязваща зад чуждите очи,
кажи ми, че не съм те срещала
или до мене помълчи.
Ако отново плащам за надеждата,
изгряла в бъдещите грехове,
дано го няма спомена,
че при тебе ще ме отведе!
Нека бъда крайно непреклонна,
когато чувам крясъците в тишината
и нека бъда сляпа,
когато е пред мен от теб следата!
И не, недей да казваш нищо,
знам - не си виновен ти,
виновна е съдбата,
която теб ми отреди!
за да забравя бъдещ ден.
Нека да потърся мнимото,
което е заровено във мен.
Ако пак те срещна в болката,
залязваща зад чуждите очи,
кажи ми, че не съм те срещала
или до мене помълчи.
Ако отново плащам за надеждата,
изгряла в бъдещите грехове,
дано го няма спомена,
че при тебе ще ме отведе!
Нека бъда крайно непреклонна,
когато чувам крясъците в тишината
и нека бъда сляпа,
когато е пред мен от теб следата!
И не, недей да казваш нищо,
знам - не си виновен ти,
виновна е съдбата,
която теб ми отреди!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Попова Все права защищены
