3 нояб. 2005 г., 11:04

Може би...

165 0 14
Може би зад ъгъла ме чакаш всеки ден,
може би ме гледаш през балкона уморен,
може би край тебе всеки ден минавам
и тайничко се надявам.
Може би ме чакаш дълго
нощем със чаша вино във ръка,
и аз не идвам само самота.
Може би понякога плачеш
с мъжки едри сълзи,когато много
ти липсвам,когато много боли.
Може би мечатеш когато вали
и стихчета пишеш за мене,
може би...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не мога да разбера само едно: Защо повечето хора се стремят към поправки? Тя така го е "видяла", така го е почуствала и съответно така го е написала...; После, "какво е искал да каже автора...?"
    Но няма да нищя тази тема тук - не и е мястото и времето!
    Нане, на мен ми харесва, и не само заради онзи фактор (ти заеш кой)
  • може би....
    благодаря!Но не обичам да променям стиховете си,то все едно да промениш нещо което си преживял просто неможеш.И колкото и да променяш няма да се хареса на всеки,винаги ще има нужда от промяна.
    Поздрави
  • Благодаря ти за милите думи.За мене означава много някой да го усети със сърце,както аз съм го усетила.
  • Хубаво е но наистина може малко да се дооправи!
  • Колко невероятно точно е казано!Неможеш да си представиш колко си права!Защото точно това съм изпитвал и аз!