Може би още си струва...
Здравей, живот!
Къде ли се срещнахме?
Дали не беше
в ония кривите улички,
капани на завоите сложил?
Раздадох душата си,
само болка остана...
Дните ми май окуцяват,
с бастуна на времето
по-трудно се справям.
Натежават годините
бременни от неверие,
а аз още те имам.
Обичам те, живот!
Време дали ми остана?
Още малко ми дай...
Очите ми още са млади,
с капаните да се справя.
Не си отивай, живот!
Може би още си струва...
да продължим да се лъжем.
Аз, че още те имам.
Ти, че си заслужава.
Къде ли се срещнахме?
Дали не беше
в ония кривите улички,
капани на завоите сложил?
Раздадох душата си,
само болка остана...
Дните ми май окуцяват,
с бастуна на времето
по-трудно се справям.
Натежават годините
бременни от неверие,
а аз още те имам.
Обичам те, живот!
Време дали ми остана?
Още малко ми дай...
Очите ми още са млади,
с капаните да се справя.
Не си отивай, живот!
Може би още си струва...
да продължим да се лъжем.
Аз, че още те имам.
Ти, че си заслужава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Вълканова Все права защищены
