Молба
МОЛБА
Сърдито обърнала гръб в знак на протест,
срещу моята двойнственост,
ти бавно заспиваш.
Не желаеш ласки, и не даваш.
Страхувам се да те събудя.
Срам ме е да те помоля.
Затова ще те погледам ... Както спиш.
Прекрасна си!
И някак устремена. Птица полетяла. Подплашена сърна.
Разбирам.
Дори и в съня си. Ти бягаш.
Защо?
До теб съм и те желая.
Недей!
От мен ли искаш да избягаш?
Остани!
Обичам те!
Подай ръка, и моята ти давам.
И всичката любов която имам,
и онова, което е останало от мен.
Сега нека бягаме заедно.
Не зная колко ще издържа. Докато падна.
Да бягаме заедно.
От лоши сънища,
от нелепи помисли,
от зли думи и хора,
от банални дни и вечери.
Но, моля те! В една и съща посока!
Дъх до дъха,
сърце до сърце,
тяло до тяло.
Като едно-единствено цяло.
Сърдито обърнала гръб в знак на протест,
срещу моята двойнственост,
ти бавно заспиваш.
Не желаеш ласки, и не даваш.
Страхувам се да те събудя.
Срам ме е да те помоля.
Затова ще те погледам ... Както спиш.
Прекрасна си!
И някак устремена. Птица полетяла. Подплашена сърна.
Разбирам.
Дори и в съня си. Ти бягаш.
Защо?
До теб съм и те желая.
Недей!
От мен ли искаш да избягаш?
Остани!
Обичам те!
Подай ръка, и моята ти давам.
И всичката любов която имам,
и онова, което е останало от мен.
Сега нека бягаме заедно.
Не зная колко ще издържа. Докато падна.
Да бягаме заедно.
От лоши сънища,
от нелепи помисли,
от зли думи и хора,
от банални дни и вечери.
Но, моля те! В една и съща посока!
Дъх до дъха,
сърце до сърце,
тяло до тяло.
Като едно-единствено цяло.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анастас Анастасов Все права защищены
