Моля те...
Нежно те прегръщам аз за миг,
бавно ръцете си отпускам,
навън е тъмно остани.Моля те!
Не ме напускай...
В този късен час,
никой не трябва да е сам,
kрай камината е тъй приятно,
топлината ме унася в мечти,
вятърът отвънка- вие страшно моля те- остани...
Добре щом искаш тръгвай,
изчакай ме до входната врата,
недей поглежда бързай -към сосбвената си съдба...
Аз мисля да остана- няма вече във очите ми молба,
затварям аз след теб вратата трудно е за мен това-да оставя студеният вятър ,
да брули те вън на дъжда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калоян Калоянов Все права защищены
