16 июн. 2005 г., 23:51

Моля те, любов! (Очи за любовта)

196 0 6
Август, нощ, звезди, простор,
аз нощувах в нечий двор,
в стар кашон - креват епичен.
Не, защото бях пиян
и любовно неразбран -
теб желаех носталгично.

Лежах в мрака с нос червен,
тихо шепнех си - кретен -
в екзотична тишина.
Престижно, като в Гранд хотел,
във кашона избелял -
искам само теб сега.

Свит съм като ембрион
със измачкан панталон -
аз за теб мечтая.
Тъмна непрогледна нощ е.
Има ли те нейде още -
как ще ме познаеш?

Падах, ставах и пълзях,
с труд до тука се добрах -
търсих те, ридах, любима.
Кал в ушите имам даже
цяла къща да измажа -
топло ще е зимата.

Аз лежа с душа разбита,
в рима думите заплитам -
слуша ме кашонът ням.
Тръгвам да те търся вече,
колкото да си далече,
мой вълшебен ураган.

Здрасти, скъпа Дулсинея -
чуй как жаловито пея,
чуй отчаяния зов:
А в ръце - бутилка празна,
моля ти се "Ще припадна,
пУсни капчица, Мy love!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хухавел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво , бисер на хумористичната поезия
    жалко че няма раздели в стиховете тук
    Има нужда и от усмивки като анестезия
    ти внясяш ги с лекота и весел звук
  • ха, ха, много е готин стихът... )
  • тенкс
  • Браво , бисер на хумористичната поезия
    жалко че няма раздели в стиховете тук
    Има нужда и от усмивки като анестезия
    ти внясяш ги с лекота и весел звук
  • ха, ха, много е готин стихът... )