Моментна слабост...
Завръщат се... на миналото спомените тъжни...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
болят ме пак... не ми остават никак длъжни...
Надвиха ме... опитвам се очите да не плачат...
след себе си - подтисканата дълго мъка - влачат...
Как само миг – и времето назад се върна,
стовари се , и дните подредени преобърна...
За гърлото ме стисна безпощадно, въздух няма...
и... пак боли, онази... незарастналата рана...
Ала не бива, днес не мога да си позволя сълзите,
защото гледат ме на малкото създание очите,
ще търсят в мен опора във живота непосилен,
очаквайки защита и любов във изобилие...
Сега ще спра, и пръстите тъгата ще изтрият,
Дълбоко дъх... моментната си слабост ще надвия,
Ще погреба тез спомени навътре, по-дълбоко,
и времето ще тръгне - пак във своята посока...
Туп-туп, сърцето детско пулса ми ще върне
и ще ме стопли, щом с ръчички ме прегърне...
04.07.2006
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дидислава Все права защищены
Поздрави за хубавия стих!
