Мълчание
Всяка вечер със луната плаче във нощта,
всяка вечер страда със сълзи на очи,
плаче до прозореца жена
и дори природата пред мъката мълчи.
Сърцето безмилостно страда,
превръща болката в черни сълзи,
тя чувства все едно че пропада,
но ни вик,ни стон,тя отново мълчи.
Седи затворена в спомени,
хубави дни огрети от слънчеви лъчи,
но всичко е минало,всичко се промени,
затуй ни смях,ни глъч,просто мълчи.
Таи болката в себе си
и тя разяжда нейните гърди,
а жената спокойно седи,решейки своите коси,
седи безразлично,и тихо мълчи.
Едно момче беше взело нейното сърце,
остави я сама с нейните мечти,
безчувствена с черни сълзи на лице,
оставяйки я той предрече вечно да мълчи.
Цялата си любов тя му подари,
но той това не оцени,
сега нея я боли,болката гори в нейните гърди,
но тя ще мълчи днес,утре,завинаги...!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Габриела Все права защищены
Как да не му сложи човек 6