На брат ми
Кога най - сетне ще пораснеш,
че баща и мъж си вече, не дете.
Нима по пътя искаш да изгаснеш,
като неразумно и разглезено хлапе.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Животът труден е, не е шега,
поемаш отговорности и тръгваш.
Аз вярвам, че разбрал си ти това
и ценностите си недей да бъркаш.
Обичаме те всички, и добър и гневен,
и нашта кръв не става на вода.
Но знаейки, че може да си нежен-
ще се борим с нокти за това.
Червена роза подари й,
и моля, сприхав не бъди.
А колко я обичаш покажи й,
че ден и нощ над тебе бди.
Годините минават, остаряваш
и време е плейбоят да забравиш ти,
и ценност свята да оставиш
за две изстрадали, измамени души.
Приятел верен ти бъди в беда,
баща, сестра, рода си да почиташ,
за любимата опора здрава и скала,
възпитан си с любов и да обичаш!
Помни, голям си ти, а не играещо хлапе
и огънят в живота бурен пари,
играй в течението не като дете,
за да не усетиш болезнените му шамари!
Самотата страшна е, помни,
а сам е много страшно да останеш,
другар в живота свой си намери
и обичта си силна, да докажеш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Илиева Все права защищены
