На Елена

Не искам да те губя безвъзмездно,
не искам да живея пак без теб,
не тръгвай, защо бързаш да си идеш,
не искам да ме изоставяш забравяйки за мен.
Едва намерих те тъй скоро,
а трябва с тебе да се разделя !
И пак тепърва трябва да те търся,
борейки се с болката от празнотата,
прегърнал в мрака сляпо самотата,
с душа оплетена безмълвно във тъга,
задушен от липсата, че теб те няма,
че не си до мен във този миг сега!
Не виждам слънцето, когато се събудя -
съзирах го когато с радост усмихваше се ти,
не виждам нощем блясъка в зведите -
те светеха, сияеха за мен във твоите очи,
не виждам вятъра и неговият полъх -
усещах го, когато гушеше се в твоите коси,
и песента на птиците за мен е непозната,
щом нежният ти глас във спомените ми ехти !
Не искам да живея с твоя образ мило,
изплуващ безпощадно в изминалите мигове,
не искам да живея с мисълта за нас,
че ще бъдем просто изживяно минало,
преживяло времето на своята голяма любов,
не искам дните ми да са безцелни,
да живея без надежда и мечти със теб,
НЕ, не искам и не мога да повярвам,
че за теб съм само и единствено
една изплакна сълза от любовта !
Аз знам, че ти си наранена много,
че бях жесток, безмилостен към теб,
но ти си вътре, тъй дълбоко във душата ми,
превзела всеки жизнен, топъл дъх,
усещам те със всяка глътка въздух,
усещам те със всяка фибра, част от мен !
Поглеждам през прозореца с надежда,
че ще те видя някъде сред тълпата от хора,
и ето, ти си там отвън,
забързан се опитвам да извикам,
но уви - това не си ти, принцесо моя,
това е само илюзия, лъжлив мираж !
Стоейки сам в стаята със тишината,
чувам стъпки, после тропот, шум,
загадъчно вратата се отваря плавно,
и ето виждам стройният ти силует,
скачам, бързам, за да те прегърна,
но не - това е сянката на самотата !
Едва заспал със мисълта за теб,
събуждам се от звън на телефона,
тичам, зажаднял да чуя твоят глас,
дочувам нежни, ясни звуци,
извиквам името ти с пълен глас,
а отсреща свободният сигнал писука,
не е звънял - било е само част от моя сън !
Бях се уморил докато те срещна,
докато открия смисъла в живота,
и реших че вече мога да отдъхна
щом те срещнах и те имах,
сгушен в теб да се разплача,
със сълзи от щастие и плаха радост,
че търсенето вече свърши,
че те открих за да ти кажа:
 " Обич Моя, Мой Живот,
           Моя ИСТИНСКА ЛЮБОВ ! "
Сега, когато съм без теб не искам нищо,
дори живота си захвърлих настрана,
без теб животът ми е пуст и празен,
без теб не струвам пукната пара,
без теб смехът и радостта не съществуват,
макар да стана нещо странно между нас,
на което трябваше щастлив да се усмихна,
" че нещо случи се " - не знам какво и как,
че искаш за изгубеното аз да не тъгувам,
да не страдам, че всичко свърши между нас !
Така нощите студени са, когато си далече
и само траурните нишки на загасващата
вече светлина се вплитат бясно в моята душа,
пронизват и разкъсват ме без жал във мрака,
изгубил заслепен в тунела светлината,
прегърнал силно, безнадеждно самотата,
умирайки със всеки миг без теб !
Душата ми крещи и къса се от болка,
а сърцето ми раздира се във кървави следи (от мъка),
че до скоро беше близичко до мен,
че те губя и не мога да повярвам
че утре пак ще се събудя с празнотата.

 Моля те върни се,
 остани при мен,
 позволи ми да живея,
 дай ми шанс да съм до теб,
 не си отивай,
 ще умра ако те изгубя !