3 апр. 2006 г., 20:02

на И.

144 0 16
Изпратих те в ръцете на мъглите.
Опирам дъх до ниския им свод...
Метален обръч впримчва се в гърдите,
метален обръч... ала и живот.
Довчера лятото-дете любимо-
полюшваше ме в топлия си скут.
Разплакано и тъжно си замина,
следите му разкъсани горят.
И ми донесе есен, като сянка-
подхвърли ми я, без да рабзера,
че дрехата ми с болка се е свлякла,
а аз треперя - гола и сама.
Запали се от нищо обичта ми
и после пак от нищо догоря.
Събирали се, щедро се раздали,
очите ми - две черни езера,
сега миришат на изпито вино....
Сърцето ми - пак чаша от кристал,
пак залепени сръчно половини,
които някой с ярост е раздрал!...
След теб ще се извиват тротоари,
кръстовища, алеи, светове....
Покълнали от корените стари,
от мен ще никнат бели цветове.
И скоро ще забравя всичко твое-
изгасваш сякаш клечка от кибрит.
Вратите си широко ще разтворя,
за онзи, който ще се приюти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Завладяващ стих!Поздравления!
  • Вратите си широко ще разтворя,
    за онзи, който ще се приюти!
    отвори вратите но не широко,а когато влезе през тези врати затвори ги за да не може да излезе!Някой път трябва да затваряш вратите за да запазиш любовта...жалко че любовта никога не е вечна.. 6 от мен
  • Прекрасно е!Поздравления!
  • (6)
  • !!!!