НА М.
Сутрин слънцето изгрява
навярно с теб.
Винаги ли си такава -
една лъжичка мед?<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
С погледа посяваш
радост в сърцата.
Като твоята усмивка
няма на Земята.
Знаеше ли го преди
или от мен го научи?
Колко ли вървят след теб
като твое вярно куче?
Всеки път пред мен заставаш
неотразима кат' богиня.
Благодаря ти, мила,
за това, че те има.
Искам щастие да срещаш
само по света
и някой да те пази
на хората от завистта!
От сърце ти пожелавам
и моя късмет
за да срещнеш в живота
човек като теб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Тодоров Все права защищены
Браво! Хубав финал!
