На майка ми

                  На майка ми

Тази вечер, мамо,
тъжа за теб.
Мъка ми е за твоето майчино рамо,
жалея за твоя, за нашия дом.
Плача във чужда къща,
преглъщам горчивия хляб...
Далече си. Питам:
дали прегръщаш сестра ми 
                       и брат ми там.
Че те са при тебе, мамо,
а аз съм тука сама.
Сред чужди живея, храня се,
и нощем плача сама.
Плача за тебе, мамо,
плача за твойта коса,
за твоето крехко и силно рамо,
понасящо даже и мойта
                         безмерна тъга...
Прости ми за всички обиди,
за бръчките по твоето лице,
извади ми детските дрешки -
нека за теб си остана дете.
Обичам те, мамо, обичам те!
Защо не ми разреши
да ти покажа това?
Позволи ми да те обичам сега,
докато не си остаряла,
докато аз не съм остаряла,
докато в мен живее онова
усмихнато босо момиченце,
преждевременно осиротяло...
                           

                                        11.1996г.