НА СМЪРТНИЯ ОДЪР
Силата вече я няма...
Уморено гледам как се променя света.
Не чувствам нищо...само празнотата голяма.
Мразя живота, тъй както мразя смъртта.
Младостта и нея я няма...
Да, пропилях я и какво...какво от това?
Само едно сега ми се иска - да има някой тук и сега.
Не, нека никой да няма, нека бъде точно така.
Красотата - дали тя при мен е била,
или и аз като всички я търсех в погрешна страна?
Едва сега всичко разбирам, едва сега научих смисъла,
колко е проста и колко е сложна тази наша съдба!
Любов, само Ти ми остана
Всъщност и Ти ме предаде и Ти ме захвърли в калта,
но сега, когато пак си те спомних...сега съм готов да умра.
Обичам живота, тъй както обичам смъртта
Уморено гледам как се променя света.
Не чувствам нищо...само празнотата голяма.
Мразя живота, тъй както мразя смъртта.
Младостта и нея я няма...
Да, пропилях я и какво...какво от това?
Само едно сега ми се иска - да има някой тук и сега.
Не, нека никой да няма, нека бъде точно така.
Красотата - дали тя при мен е била,
или и аз като всички я търсех в погрешна страна?
Едва сега всичко разбирам, едва сега научих смисъла,
колко е проста и колко е сложна тази наша съдба!
Любов, само Ти ми остана
Всъщност и Ти ме предаде и Ти ме захвърли в калта,
но сега, когато пак си те спомних...сега съм готов да умра.
Обичам живота, тъй както обичам смъртта
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Все права защищены
