На тежките стражари-под ботушите....
На тежките стражари-под ботушите,
под злобата на сервитьора- пийнал съм,
на улицата безпризорна- в скута и,
прегръщам стълб, и той-подкрепя ме.
Вещае дълъг път нощта, проклинам го!
И не, че лазейки, не мога да го мина...
Къде се връщам... път ли минал съм?
Пропил съм моето семейство.
А улицата е измокрена и нежна.
Обичам час, изпълнен с прилепи..
Тогава с лампите и кучета говоря.
А те са толкова кротки, мили...
Да бъдеш пиян...Да бъдеш трезвен-страшно е!
Нима не са красиви уличните локви ?
Да те подминат разни силуети, кучето
едно единствено, да спре над тебе ?
И нека се възрадват домакините!...
И нека има мир и благост в душите им!
Какво ще значат синините им,
ако под лампата не се търкаля пияница?!...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Защото вече в мир-стопанинът
не бие и не псува зад прозорците...
Децата са изпрани, сготвено,
на печката въздиша, топло е...
А хубаво е да прегърнеш пияния,
И да му дадеш една гореща супа.
Защото нейде, някъде-в прозорците
го чака също домакиня...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены
