На този ден тъкмо по пладне...
На този ден, тъкмо по пладне
са запалили на дядо ми къщата.
Него са вързали за старата круша
с лице, че да може да вижда.
Баба са я съблекли на плочника...
Кокошките са избягали стреснати.
Козата от страх е пометнала.
Зад прозореца мама е гледала.
Във шепи е стискала роклята, гащите.
Все пак се опишкала.
Били двама - от Съветската армия.
Третият бил наш - комунист.
След това са запалили плевнята.
Изгоряла е жива бялата крава.
Мучала е баба, пълзяща по плочника.
Дядо е почнал безспир да се смее.
Още се смее дядо ми... клетият.
И дими изгорялата къща.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены
