17 мар. 2005 г., 21:26

Начало

155 0 0
Денят се ражда в морска тишина
със позлатените отблясъци на плажа,
водата бърза в свойта самота
легендите си да разкаже.

Вълните идват и си тръгват пак
поглъщат всичко в свойто синьо,
мечти и обич,мъка,страх -
превръщат ги в море красиво.

Рано сутрин е и пясъкът студен
очаква слънцето да се покаже,
за да погали песъчливия терен
и студът среднощен да премаже.

А чадърите премръзнали от студ
очакват свити своите туристи,
очакват влюбени да ги въртят,
изпълнени с мечти по детски чисти.

Денят настъпва с кадифена мекота
и морето без умора все разказва,
и пясъкът очаква свойта топлина,
но жегата след час ще ги разпадне!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии